Докато Путин е на власт, Украйна няма с кого да преговаря
Борис Бондарев*, " Форин афеърс "
В продължение на три години работният ми ден започваше по един и същи метод. Събуждам се в 7:30 ч., гледах новините и отивах на работа в Постоянното посланичество на Русия към Организация на обединените нации в Женева. Тази рутина беше елементарна и предсказуема - две качества, които отличават живота на съветския посланик.
Но 24 февруари беше друг. Взех телефона си и видях ужасните, срамни вести: съветските военновъздушни сили са бомбардирали Украйна. Харков, Киев и Одеса са подложени на обстрел. Руските войски настъпват от Крим към Херсон. Руските ракети изравняваха постройките със земята, превръщаха цивилните в бегълци. Гледах видеозапис на детонациите, на фона на който звучаха сирени за въздушно нахлуване, а хората бягаха в суматоха.
За мен, като човек, роден в Съветския съюз, сходно нахлуване беше съвсем немислимо - макар че бях чувал от западните вести, че се приготвя инвазия. Някога украинците бяха наши близки другари, имахме доста общи неща - сражавахме се дружно против Германия.
Руският президент Владимир Путин назова нахлуването в Украйна " специфична военна интервенция ", целяща " денацификация " на съветската съседка. Но за украинците Русия беше тази, която действаше като нацистка Германия.
" Това е началото на края ", споделих на жена ми. Решихме, че би трябвало да напусна.
Това означаваше
да рискувам двадесетгодишната си кариера на съветски посланик
и другарството си с доста хора. Но това решение от дълго време трябваше да бъде взето. Постъпих на работа в Министерството на външните работи през 2002 година: по това време имаше интервал на относителна неприкритост и дипломатите можеха да поддържат другарски връзки с сътрудници от други страни. Но още в първите дни разбрах, че в работата на Министерството на външните работи има доста дефекти.
При нахлуването в Украйна беше невероятно да се пренебрегне какъв брой нечовечна и репресивна е станала Русия. Това е
акт на невероятна свирепост: задачата му е да подчини съседа си,
унищожавайки неговата етническа еднаквост. Тя също по този начин даде на Москва предлог за угнетяване на цялата вътрешна съпротива. Сега управляващите изпращат хиляди мобилизирани мъже да убиват украинци. Тази война демонстрира, че Русия към този момент не може да бъде наричана просто нападателна страна, тирания: тя се е трансформирала във фашистка страна.
Но за мен един от главните уроци от нашествието беше това, което следя от две десетилетия. Какво се случва, когато едно държавно управление последователно стартира да има вяра на личната си агитация?
Години наред съветските дипломати бяха принудени да се изправят против Вашингтон и да пазят задграничните случки на страната си - защитавани с неистини и хипотези. Научиха ни да прибягваме до помпозна изразителност и да предаваме на другите страни това, което Кремъл ни е споделил.
Войната на Кремъл укрепи НАТО -
съюз, който Кремъл възнамеряваше да унижи. Резултатът от нашествието бяха нови наказания - задоволително мощни, с цел да сковават съветската стопанска система.
Ако Путин завоюва в Украйна, той евентуално ще нападна друга постсъветска страна - да вземем за пример Молдова, в която към този момент има сепаратистки район, подкрепян от Москва.
С напредването на войната западните водачи ясно осъзнават минусите на съветската войска. Но те наподобява не осъзнават, че съветската външна политика е също толкоз срината.
Много европейски чиновници приказват за нуждата от дипломатическо решение на спора и в случай че техните страни се уморят да поемат енергийните и икономическите разноски в поддръжка на Киев, те могат да окажат напън върху Украйна да подписа съглашение с Русия. Западът може да се изкуши да подтикне Киев към такава договорка, в случай че Путин нападателно заплашва с нуклеарни оръжия.
Но до момента в който Путин е на власт, Украйна няма с кого да договаря. Външното министерство, както и всяка друга съветска държавна институция, няма да бъде благонадежден медиатор. Всички те са продължение на Путин и неговия империалистически дневен ред. Всяко преустановяване на огъня просто ще даде на Русия опция да се превъоръжи преди нова офанзива.
Путин може да бъде спрян единствено посредством цялостно проваляне
Кремъл може да лъже руснаците, колкото си желае, може да подрежда на дипломатите си да лъжат целия свят, само че украинските бойци не се интересуват от съветската държавна телевизия. И към този момент стана ясно, че провалите на Русия не постоянно могат да бъдат скрити от съветската общност.
За няколко дни през септември украинците съумяха да отвоюват съвсем цялата Харковска област. Руските радио- и телевизионни оператори се оплакваха шумно от загубите. В обществените медии ястребите намерено подлагаха на критика президента.
" Вие имате празник за милиарди долари ", написа един от тях в необятно публикуван пост, възмущавайки се, че Путин е разкрил виенско колело по време на отстъплението на съветските войски.
В отговор на загубите - и на недоволството на критиците си - Путин стартира готовност, която ще докара до призоваването на голям брой бойци в армията. Москва твърди, че ще бъдат мобилизирани 300 000 души, само че в реалност броят им може да е по-голям.
Но в дълготраен проект военната тегоба няма да реши проблемите на страната.
Руската войска страда от невисок морал и некачествено съоръжение - тези проблеми не могат да бъдат решени посредством готовност. С масирана поддръжка от Запада украинските военни биха могли да нанесат по-тежки провали на съветските сили, принуждавайки ги да се изтеглят и от други територии. Възможно е Украйна в последна сметка да надвие съветската войска в частите на Донбас, където двете страни водят боеве от 2014 година насам.
Ако това се случи,
Путин ще бъде притиснат в ъгъла
Той може да отговори на провалянето с нуклеарна офанзива. Но съветският президент се радва на първокласния си живот и би трябвало да разбере, че потреблението на нуклеарни оръжия може да стартира война, която да убие и него. (И в случай че той не разбере това, надяваме се, че подчинените му няма да изпълнят самоубийствена заповед.)
Путин би могъл да подпише обща готовност и да свика в армията съвсем цялата съветска юноша - само че би постигнал най-вече краткотрайна отмора, а колкото повече съветски бойци умират във войната, толкоз по-голямо е недоволството на жителите. В последна сметка Путин може да отстъпи, а съветските пропагандисти ще обвинят за позорното проваляне неговото обграждане - както направиха след неуспеха в Харков. Но това може да провокира чистка измежду сътрудниците на Путин - следователно даже за най-близките му съдружници ще бъде рисково да го поддържат. Това може да докара до първия дворцов прелом в Москва след свалянето на Никита Хрушчов през 1964 година
Ако Путин бъде свален, бъдещето на Русия остава доста неразбираемо. Напълно допустимо е неговият правоприемник да се опита да продължи войната, още повече че главните съветници на Путин са от службите за сигурност. Но никой в Русия не се радва на властта на Путин и страната евентуално ще навлезе в интервал на политическа неустойчивост. Може даже да се стигне до безпорядък.
Външните анализатори може би на драго сърце следят съветската рецесия, само че те не трябва неразумно да поддържат разпадането на страната - и то освен тъй като големият нуклеарен боеприпас на Русия ще попадне в неразбираеми ръце.
Повечето руснаци са в тежко психическо положение: причините за това са бедността и големите дози агитация, която насажда ненавист, боязън, възприятие за предимство и беззащитност. Ако страната се срине или преживее стопански и политически прелом, това ще ги докара до ръба. Руснаците могат да се обединят към още по-войнствен водач от Путин. Което ще провокира революция, нова външна експанзия или и двете.
Ако Украйна победи и Путин падне, най-хубавото, което Западът може да направи, е да не унижава Русия, а да я поддържа. Това може да наподобява нелогично или неприятно и всяка помощ би трябвало да бъде обвързана с политическа промяна. Но след провалянето на Русия ще е нужна финансова помощ, а предлагайки доста финансиране, Съединени американски щати и Европа биха могли да завоюват въздействие в битката за власт след Путин.
Те биха могли например да оказват помощ на
един от уважаваните съветски стопански технократи да стане краткотраен водач
и да оказват помощ на демократичните сили в страната да укрепят властта си. Предоставянето на помощ също по този начин ще разреши на Запада да избегне повтарянето на грешките от 90-те години на предишния век, когато руснаците се почувстваха излъгани от Съединени американски щати. Населението щеше да се помири по-лесно със загубата на империята си.
Тогава Русия ще може да сътвори нова външна политика, която ще се води от същински професионални дипломати. Те биха могли най-сетне да реализират това, което настоящето потомство дипломати не съумя да направи - да трансфорат Русия в виновен и почтен световен сътрудник. /БГНЕС
-------
*Борис Бондарев е посланик в съветското външно министерство от 2002 до 2022 година Последната му служба е консултант в съветската задача към Организация на обединените нации в Женева. През месец май той подаде оставка в символ на митинг против нахлуването в Украйна.
В продължение на три години работният ми ден започваше по един и същи метод. Събуждам се в 7:30 ч., гледах новините и отивах на работа в Постоянното посланичество на Русия към Организация на обединените нации в Женева. Тази рутина беше елементарна и предсказуема - две качества, които отличават живота на съветския посланик.
Но 24 февруари беше друг. Взех телефона си и видях ужасните, срамни вести: съветските военновъздушни сили са бомбардирали Украйна. Харков, Киев и Одеса са подложени на обстрел. Руските войски настъпват от Крим към Херсон. Руските ракети изравняваха постройките със земята, превръщаха цивилните в бегълци. Гледах видеозапис на детонациите, на фона на който звучаха сирени за въздушно нахлуване, а хората бягаха в суматоха.
За мен, като човек, роден в Съветския съюз, сходно нахлуване беше съвсем немислимо - макар че бях чувал от западните вести, че се приготвя инвазия. Някога украинците бяха наши близки другари, имахме доста общи неща - сражавахме се дружно против Германия.
Руският президент Владимир Путин назова нахлуването в Украйна " специфична военна интервенция ", целяща " денацификация " на съветската съседка. Но за украинците Русия беше тази, която действаше като нацистка Германия.
" Това е началото на края ", споделих на жена ми. Решихме, че би трябвало да напусна.
Това означаваше
да рискувам двадесетгодишната си кариера на съветски посланик
и другарството си с доста хора. Но това решение от дълго време трябваше да бъде взето. Постъпих на работа в Министерството на външните работи през 2002 година: по това време имаше интервал на относителна неприкритост и дипломатите можеха да поддържат другарски връзки с сътрудници от други страни. Но още в първите дни разбрах, че в работата на Министерството на външните работи има доста дефекти.
При нахлуването в Украйна беше невероятно да се пренебрегне какъв брой нечовечна и репресивна е станала Русия. Това е
акт на невероятна свирепост: задачата му е да подчини съседа си,
унищожавайки неговата етническа еднаквост. Тя също по този начин даде на Москва предлог за угнетяване на цялата вътрешна съпротива. Сега управляващите изпращат хиляди мобилизирани мъже да убиват украинци. Тази война демонстрира, че Русия към този момент не може да бъде наричана просто нападателна страна, тирания: тя се е трансформирала във фашистка страна.
Но за мен един от главните уроци от нашествието беше това, което следя от две десетилетия. Какво се случва, когато едно държавно управление последователно стартира да има вяра на личната си агитация?
Години наред съветските дипломати бяха принудени да се изправят против Вашингтон и да пазят задграничните случки на страната си - защитавани с неистини и хипотези. Научиха ни да прибягваме до помпозна изразителност и да предаваме на другите страни това, което Кремъл ни е споделил.
Войната на Кремъл укрепи НАТО -
съюз, който Кремъл възнамеряваше да унижи. Резултатът от нашествието бяха нови наказания - задоволително мощни, с цел да сковават съветската стопанска система.
Ако Путин завоюва в Украйна, той евентуално ще нападна друга постсъветска страна - да вземем за пример Молдова, в която към този момент има сепаратистки район, подкрепян от Москва.
С напредването на войната западните водачи ясно осъзнават минусите на съветската войска. Но те наподобява не осъзнават, че съветската външна политика е също толкоз срината.
Много европейски чиновници приказват за нуждата от дипломатическо решение на спора и в случай че техните страни се уморят да поемат енергийните и икономическите разноски в поддръжка на Киев, те могат да окажат напън върху Украйна да подписа съглашение с Русия. Западът може да се изкуши да подтикне Киев към такава договорка, в случай че Путин нападателно заплашва с нуклеарни оръжия.
Но до момента в който Путин е на власт, Украйна няма с кого да договаря. Външното министерство, както и всяка друга съветска държавна институция, няма да бъде благонадежден медиатор. Всички те са продължение на Путин и неговия империалистически дневен ред. Всяко преустановяване на огъня просто ще даде на Русия опция да се превъоръжи преди нова офанзива.
Путин може да бъде спрян единствено посредством цялостно проваляне
Кремъл може да лъже руснаците, колкото си желае, може да подрежда на дипломатите си да лъжат целия свят, само че украинските бойци не се интересуват от съветската държавна телевизия. И към този момент стана ясно, че провалите на Русия не постоянно могат да бъдат скрити от съветската общност.
За няколко дни през септември украинците съумяха да отвоюват съвсем цялата Харковска област. Руските радио- и телевизионни оператори се оплакваха шумно от загубите. В обществените медии ястребите намерено подлагаха на критика президента.
" Вие имате празник за милиарди долари ", написа един от тях в необятно публикуван пост, възмущавайки се, че Путин е разкрил виенско колело по време на отстъплението на съветските войски.
В отговор на загубите - и на недоволството на критиците си - Путин стартира готовност, която ще докара до призоваването на голям брой бойци в армията. Москва твърди, че ще бъдат мобилизирани 300 000 души, само че в реалност броят им може да е по-голям.
Но в дълготраен проект военната тегоба няма да реши проблемите на страната.
Руската войска страда от невисок морал и некачествено съоръжение - тези проблеми не могат да бъдат решени посредством готовност. С масирана поддръжка от Запада украинските военни биха могли да нанесат по-тежки провали на съветските сили, принуждавайки ги да се изтеглят и от други територии. Възможно е Украйна в последна сметка да надвие съветската войска в частите на Донбас, където двете страни водят боеве от 2014 година насам.
Ако това се случи,
Путин ще бъде притиснат в ъгъла
Той може да отговори на провалянето с нуклеарна офанзива. Но съветският президент се радва на първокласния си живот и би трябвало да разбере, че потреблението на нуклеарни оръжия може да стартира война, която да убие и него. (И в случай че той не разбере това, надяваме се, че подчинените му няма да изпълнят самоубийствена заповед.)
Путин би могъл да подпише обща готовност и да свика в армията съвсем цялата съветска юноша - само че би постигнал най-вече краткотрайна отмора, а колкото повече съветски бойци умират във войната, толкоз по-голямо е недоволството на жителите. В последна сметка Путин може да отстъпи, а съветските пропагандисти ще обвинят за позорното проваляне неговото обграждане - както направиха след неуспеха в Харков. Но това може да провокира чистка измежду сътрудниците на Путин - следователно даже за най-близките му съдружници ще бъде рисково да го поддържат. Това може да докара до първия дворцов прелом в Москва след свалянето на Никита Хрушчов през 1964 година
Ако Путин бъде свален, бъдещето на Русия остава доста неразбираемо. Напълно допустимо е неговият правоприемник да се опита да продължи войната, още повече че главните съветници на Путин са от службите за сигурност. Но никой в Русия не се радва на властта на Путин и страната евентуално ще навлезе в интервал на политическа неустойчивост. Може даже да се стигне до безпорядък.
Външните анализатори може би на драго сърце следят съветската рецесия, само че те не трябва неразумно да поддържат разпадането на страната - и то освен тъй като големият нуклеарен боеприпас на Русия ще попадне в неразбираеми ръце.
Повечето руснаци са в тежко психическо положение: причините за това са бедността и големите дози агитация, която насажда ненавист, боязън, възприятие за предимство и беззащитност. Ако страната се срине или преживее стопански и политически прелом, това ще ги докара до ръба. Руснаците могат да се обединят към още по-войнствен водач от Путин. Което ще провокира революция, нова външна експанзия или и двете.
Ако Украйна победи и Путин падне, най-хубавото, което Западът може да направи, е да не унижава Русия, а да я поддържа. Това може да наподобява нелогично или неприятно и всяка помощ би трябвало да бъде обвързана с политическа промяна. Но след провалянето на Русия ще е нужна финансова помощ, а предлагайки доста финансиране, Съединени американски щати и Европа биха могли да завоюват въздействие в битката за власт след Путин.
Те биха могли например да оказват помощ на
един от уважаваните съветски стопански технократи да стане краткотраен водач
и да оказват помощ на демократичните сили в страната да укрепят властта си. Предоставянето на помощ също по този начин ще разреши на Запада да избегне повтарянето на грешките от 90-те години на предишния век, когато руснаците се почувстваха излъгани от Съединени американски щати. Населението щеше да се помири по-лесно със загубата на империята си.
Тогава Русия ще може да сътвори нова външна политика, която ще се води от същински професионални дипломати. Те биха могли най-сетне да реализират това, което настоящето потомство дипломати не съумя да направи - да трансфорат Русия в виновен и почтен световен сътрудник. /БГНЕС
-------
*Борис Бондарев е посланик в съветското външно министерство от 2002 до 2022 година Последната му служба е консултант в съветската задача към Организация на обединените нации в Женева. През месец май той подаде оставка в символ на митинг против нахлуването в Украйна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ